Psalms 106

(105)

Небесна милост към грешния народ

1 ^{a b} Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?
3 ^c Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.
4 ^d Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.
6 ^e Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
7 ^f Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.
8 ^g Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.
9 ^h Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,
10 спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.
12 ⁱ Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.
13 ^j Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;
14 ^k увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 ^l И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.
16 ^m Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.
17 ⁿ Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.
18 И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.
19 ^o Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;
20 ^p и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.
21 ^q Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,
22 дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.
23 И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
24 ^r После те презряха желаната земя ▼

▼ 106:24 ханаанската земя, обещана от Господа като наследство на Авраам, Исаак и Яков.

,
не вярваха на Неговото обещание
25 и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.
26 ^t И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,
27 да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.
28 ^{u v} Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
29 и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.
30 ^w Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.
31 И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.
32 ^x И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 ^y а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 ^z служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 ^aa Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 ^ab проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 ^ac Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 ^ad и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 ^ae и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 ^af Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 ^ag Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“